Словарь:бєсплътьнъ

Старославянский

Морфологические и синтаксические свойства

Прилагательное.

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	бєсплътьнъ	бєсплътьно	бєсплътьна
Р.	бєсплътьна	бєсплътьна	бєсплътьнꙑ
Д.	бєсплътьнѹ	бєсплътьнѹ	бєсплътьнѣ
В.	бєсплътьнъ	бєсплътьно	бєсплътьнѫ
Тв.	бєсплътьномь	бєсплътьномь	бєсплътьноѭ
М.	бєсплътьнѣ	бєсплътьнѣ	бєсплътьнѣ
дв. ч. Им.—В. бєсплътьна бєсплътьнѣ бєсплътьнѣ Р.—М. бєсплътьнѹ бєсплътьнѹ бєсплътьнѹ Д.—Тв. бєсплътьнома бєсплътьнома бєсплътьнама
мн. ч. Им. бєсплътьни бєсплътьна бєсплътьнꙑ Р. бєсплътьнъ бєсплътьнъ бєсплътьнъ Д. бєсплътьномъ бєсплътьномъ бєсплътьнамъ В. бєсплътьнꙑ бєсплътьна бєсплътьнꙑ Тв. бєсплътьнꙑ бєсплътьнꙑ бєсплътьнами М. бєсплътьнѣхъ бєсплътьнѣхъ бєсплътьнахъ

падеж	ед. ч.
	муж. р.	ср. р.	жен. р.
Им.	бєсплътьнꙑи	бєсплътьноѥ	бєсплътьнаꙗ
Р.	бєсплътьнаѥго	бєсплътьнаѥго	бєсплътьнꙑѩ
Д.	бєсплътьнѹѥмѹ	бєсплътьнѹѥмѹ	бєсплътьнѣи
В.	бєсплътьнꙑи	бєсплътьноѥ	бєсплътьнѫѭ
Тв.	бєсплътьнꙑимь	бєсплътьнꙑимь	бєсплътьноѭ
М.	бєсплътьнѣѥмь	бєсплътьнѣѥмь	бєсплътьнѣи
дв. ч. Им.—В. бєсплътьнаꙗ бєсплътьнѣи бєсплътьнѣи Р.—М. бєсплътьнѹю бєсплътьнѹю бєсплътьнѹю Д.—Тв. бєсплътьнꙑима бєсплътьнꙑима бєсплътьнꙑима
мн. ч. Им. бєсплътьнии бєсплътьнаꙗ бєсплътьнꙑѩ Р. бєсплътьнꙑихъ бєсплътьнꙑихъ бєсплътьнꙑихъ Д. бєсплътьнꙑимъ бєсплътьнꙑимъ бєсплътьнꙑимъ В. бєсплътьнꙑѩ бєсплътьнаꙗ бєсплътьнꙑѩ Тв. бєсплътьнꙑими бєсплътьнꙑими бєсплътьнꙑими М. бєсплътьнꙑихъ бєсплътьнꙑихъ бєсплътьнꙑихъ

Корень: --.

Семантические свойства

Значение

1. бесплотный ◆ Отсутствует пример употребления (см. рекомендации).

Родственные слова

Ближайшее родство

Этимология

Из ??